Защо все още не сме го открили?
Офис столовете са основен компонент от обзавеждането в офиса, но изборът им определено не трябва да е на случаен принцип. За да разберем дали са подходящи за нас, трябва да усетим как се чувстваме в тях. Това е от голямо значение, тъй като прекарваме по-голямата част от работния ден в офиса седнали. Тези мебели могат да подчертават различията в статуса и вкуса и да влияят на начина, по който се представяме. Понякога може да нямаме възможност лично да избираме седящите си места, тъй като в голяма част от случаите те са предоставени предварително от работодателя.
Болките в гърба, изтръпването в крайниците и схващането на мускулите на врата са последствия от статичната поза и ползването на неудобен стол, който не разполага с регулируеми функции. Историята на развитието на ергономичните столове, специално създадени, за да подобрят здравето и продуктивността на хората, е по-интересна и води началото си по-отдавна, отколкото може би предполагате.
Нека разгледаме как и защо ергономичните столове са били изобретени и как са променяли формата и предназначението си, за да достигнат до вида, в който се предлагат днес.
Египетски седалки
Забележително е, че едни от първите изображения на седящи места са от 7500г. пр.н.е., които са били предназначени за боговете. Те не се различават много от съвременните дизайни на офис столове. Според авторката на "История на седенето, 3000 г. пр.н.е. до 2000 г." – Джени Пинт, в изображенията на тези седящи места от 3000г. пр.н.е. се забелязва изменение в дизайна, който стреми да се подобри ефективността на работника. Столовете са били с три крака и вдлъбната седалка, с възможност да се накланя напред, като предназначението им е било да подпомогнат работата с чук.
50-те години на XIX век: Столовете са толкова удобни, че се смятат за неморални
С времето се развиват много варианти на стола. Можем да отбележим бляскавите тронове на кралете и табуретките, които са били ползвани от по-бедните поданици. Дори да са били с красив дизайн, седящите места не винаги са били удобни и предразполагащи тялото към движение.
Изследванията с насоченост към здравословните качества и комфорта на столовете са започнали едва около 1850г. в Съединените щати. Тогава групата инженери и дизайнери, които са се заели с тази задача, са постигнали внушителни резултати, подобряващи стойката и стимулиращи движението. Известно е, че тези хора са държали да патентоват творенията си.
През 1851г. Томас Е. Уорън представя революционния си стол с центростремителна пружина на Голямото изложение в Лондон. Той е изработен от чугун и кадифе и може да се накланя във всяка посока. Според Джонатан Оливарес, автор на книгата "Таксономия на офис столовете", моделът е имал почти всички характеристики, които съвременните офис столове имат днес, с изключение на регулируема лумбална опора. Интересното е, че столът на Уорън е бил толкова удобен, че се е смятал за неморален от обществото. За разлика от съдбата на този модел, във викторианската епоха неудобните столове с твърда и неподвижна седалка са предпочитани, тъй като се е смятало, че чрез тях се демонстрира изтънченост и сила.
Следват интелигентни дизайни, които не са приемани положително
Краят на XIX век бележи забележителен прогрес в дизайна на столове. Разработват се модели, които улесняват движението и работата. Сред тях са столове, предназначени за подпомагане на дейности като шиене, хирургия, фризьорство и стамотология. През този период навлизат и функции като регулируема облегалка, настройка на височината на седалката и други, които са част от функциите на съвременните ергономични столове.
Въпреки това патентованите столове все още трудно са си проправяли път в салоните. Особено сред европейците, все още е било утвърдено викторианското схващане, че елегантността на неподвижния стол е най-важна. Тъй като регулируемите столове все още не са имали впечатляващ външен вид, рядко са били предпочитани от хората. Вместо това е продължила тенденцията в използването на сковани и сложно украсени модели, тъй като възхищението е било предизвиквано от естетическите характеристики. Дори в офисите предимно са били предпочитани статичните седящи места.
Това обаче не е периодът, в който дизайнът съобразен с тялото на потребителя е на почит. Архитектът Франк Лойд Райт създава редица впечатляващи модели, като не набляга на въздействието на дизайнът към тялото, а по-скоро се влияе от интериора. Все пак в някои случаи той се съобразява с нуждите от движение. Например офис сградата „Ларкин“, проектирана от него, е обзаведена със специални столове за машинописци. Тези мебели са с три крака и възможност за накланяне напред с тялото на потребителя. Отликът е не само негативен, но се появяват и обвинения, че това е „стол самоубиец“ поради плашещата му нестабилност. Архитектът защитава творението си, казвайки, че то подпомага добрата стойка по време на работа.
За разлика от подвижния работен стол, другият модел на Райт, предназначен за висшестоящите служители, е значително по-скован, но за сметка на това има внушителен дизайн. Все пак изпълнителният стол има въртящ се механизъм за регулиране на височината. Днес този модел може да се види в Музея на изкуствата „Метрополитън“.
Фактът, че Райт е проектирал два напълно различни стола за два типа работници, е показателен за времето си. Столовете са показвали статута на човека в компанията, дори и отдалеч. По онова време мъжете обикновено са имали един вид стол, а жените - друг; нещо, което не се променя в продължение на много десетилетия.
20-те години на ХХ век облегалката прави хората мързеливи
През 20-те години на XX век се счита, че прекалено удобните мебели водят до мързел. Можело е да се забележи дори как работниците във фабриките работят на неудобни пейки без облегалки. Това схващане обаче довело до редица здравословни проблеми и оплаквания от страна на служителите, особено сред жените, които са били основна работна сила. Поради това компанията Tan-Sad изобретява въртящ се стол с извита облегалка, която може да се регулира според ръста на потребителя. Уилям Ферис създава модела Do/More, който рекламира като ефективно решение за здравословни проблеми, причинени от неудобното седене.
50-те и 60-те години на ХХ век: Изчистване на дизайна
Все още е спорно кой е утвърдил понятието ергономия. Известно е обаче, че събитията от Втората световна война, са една от причините за развитието на ергономичния дизайн. Ергономията започва основно се прилага в дизайна на пилотските кабини с цел да се подобрят условията на пилотите.
След войната това развитие е в застой, като отново се набляга предимно на естетиката на седящите места. Започват да се произвеждат мебели, които са твърди и елегантни и са предимно от метал, пластмаса и дърво.
Едно изключение е моделът MAA на Джордж Нелсън, който разполага с подвижна седалка и облегалка, осигуряващи повече адаптиращ комфорт.
Началото на 70-те години, когато ергономията става модерна в дизайнерските среди
70-те години са времето, в което индустриалните дизайнери се съсредоточават върху ергономичните функции. Две специализирани книги поставят началото на редица изследвания в областта на ергономията - "Measure of Man" на Хенри Драйфус и "Humanscale" на Нилс Дифриент.
Дифриент, заедно с дизайнерите Волфганг Мюлер и Уилям Щумпф, започват да изпробват нови начини за прилагане на тези изследвания, като измислят начини за поддържане на контурите на тялото с помощта на формована полиуретанова пяна.
Благодарение на сътрудничеството между модерната производствена сила Herman Miller и Уилям Щумпф се осъществяват редица проучвания върху начина, по който хората седят. В процеса взимат участие и специалисти по ортопедия и съдова медицина. Така е създаден столът Ergon, чрез който се полагат основите на популяризирането на ергономията. Моделът не е особено подвижен, но в изработката му е използвана формована пяна, предоставяща меко усещане на потребителя, а дизайнът му осигурява добра опора на стойката.
Краят на 70-те години: столове с опора, които имат стил
За разлика от не особено естетичния Ergon, творението Vertebra на Джанкарло Пирети и Емилио Амбаш от 1976 г. не само притежава всички ергономични качества, но и печели награда за отличен дизайн. Vertebra е обявен за първия офис стол с автоматично регулиране, който се адаптира максимално към движенията на потребителя и осигурява комфорт и стабилна опора.
Столът за коленичене, 1979 г.
След края на 70-те години офис работата е една от най-бързо развиващите се области на пазара на труда в САЩ. През 1980 г. дизайнерите Петер Опсвик и Свейн Гусруд създават столът Balans, който представят като решение на всички проблеми с болките в гърба и неудобното седене. Радикалният му дизайн напълно преобръща представите за здравословно седене на работа, като по-скоро предразполага потребителя да заема клекнала и наклонена напред позиция.
Столът Balans определено привлича внимание, но не успява да се наложи. Една от причините за това е и че имитаторите създават подобни столове за коленичене без щателно обмисления дизайн, което води до оплаквания от болки в коленете и други проблеми.
80-те години: Ергономичността е на дневен ред
През 80-те години все повече се увеличават оплакванията от неудобните офис места. В отговор на нуждата от комфортен стол се появяват още много ергономични модели. Столът Pos-Chair (1985 г.) на Джеръм Конглтън е резултат от изследванията на НАСА и включва седалка, която поддържа така наречената естествена поза на седене при нулева гравитация. Същевременно столът FS на Wilkahn (1980 г.) осигурява едновременно, но различно движение на облегалката и седалката.
Столът Aeron, 1994 г.: Здравей, лумбална опора!
През 90-те години столът Aeron, който е творение на Уилям Стъмпф и Доналд Чадуик по поръчка на Herman Miller, се превръща в най-популярния и разпознаваем ергономичен офис стол. Моделът за въвежда за първи път лумбалната опора, като в извивката на облегалката е вградена подложка. Той също така се накланя напред с потребителя, когато пише. За първи път се предлага на пазара стол в три размера, като вече няма отделни модели за секретарки и директори. Налагането на Aeron помага за преосмислянето на идеята за нуждата от стол, отговарящ на индивидуалните потребности. В същото време той предефинира естетиката на йерархията на работното място.
Основен стимул за отделянето на средства за удобни офис столове е нарастващият брой съдебни дела за наранявания на работното място, причинени от продължителна работа с компютър.
Доналд Джъд - стол в кутия, 1995 г.
Съвсем скоро след като революционният Aeron излиза на пазара, Доналд Джъд решава да изобрети дори още по-забележителен модел. Той използва вече въведената лумбална опора и създава стол с права облегалка, наподобяващ кутия. И днес може да видим моделът на Джъд в музея "Купър Хюит".
2000-те години: Как се определя добрият стол?
През периода след 2000-та година се повяват още много модели столове, но това, което е спорно, е как всъщност един стол се определя като ергономичен. Дори ергономистите са изправени пред редица противоречия и неизвестни. Въпреки множеството от широкообхватни изследвания, които провеждат, за да открият как да подобрят здравето на потребителите, все още няма ясна дефиниция за „ергономичен стол“.
Прекаляваме ли със столовете?
Все повече потребители се отказват от стоенето на столове и се насочват към регулируемите бюра, които им помагат да работят от полуизправена и изправена позиция. Много дизайнери на офиси прегърнаха тази тенденция, създавайки работни места с регулируеми маси и бюра.
Голяма част от експертите обаче твърдят, че не трябва да се отказваме от седенето. Според тях настояването за универсален стол - едно високо регулируемо устройство за всички в офиса – по-скоро подтиква потребителите (и техните шефове) да не осъзнават разликата между различните модели. Основно тяхно становище е, че потребителите са затрупани от регулируеми функции, които не знаят как да използват и че не се възползват от интелигентните инженерни решения заложени в тях.
Кой стол е най-добър?
За съжаление, няма еднозначен и конкретен отговор за това кой стол е най-добър. Перфектният офис стол е този, който е подходящ за дейността, която практикуваме, и за Вашето тяло. След като е анализирал всеки офис стол, познат на човека, Оливарес е разработил доста прост метод за определяне на това дали един стол е добър или не. "Трябва да се отпуснете в него за три или четири часа", обяснява той. Така че най-добре да пробвате столът, за да усетите как се чувствате в него.
А Вие още ли сте в търсене на перфектния ергономичен стол? Посетете страницата на ChairPro и разгледайте разнообразието от ергономични мебели, което предлагаме. Заповядайте в шоурумите ни в Пловдив и София и се уверете сами в комфорта им. Свържете се с екипа ни от експерти по ергономия, който ще Ви помогне да откриете най-подходящия стол за Вас.
